WISH YOU WERE HERE

So, so you think you can tell
Heaven from Hell
Blue skies from Pain
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

And did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
And did you exchange
A walk on part in the war
For a lead role in a cage

How I wish, how I wish you were here
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year
Running over the same old ground
What have we found?
The same old fears
Wish you were here

(Waters, Gilmour)

БИХ ИСКАЛ ДА СИ ТУК

Значи мислиш си, 
че знаеш що е рай и що е ад?
Що е болка? Що е синева?
А можеш ли да различиш зелените поля
От мъртвите железни релси?
Усмивката от лицемерната лъжа? 
Можеш ли наистина?

Накараха ли те да замениш 
героите си с привидения?
Гора за топла пепел?
Сух въздух срещу хладен бриз? 
Промяната срещу студеното удобство? 
И дали си разменила днес
Във войната дребна роличка 
Срещу главна роля във кафез? 

Как бих искал, бих искал ти да си тук. 
Душите, вече изгубени, все се въртят
Досущ като риби в прозрачния съд. 
Години, години и вече без сили
Същата стара земя прекосили
Какво сме открили? 
Същия стария страх. Нито звук. 
Бих искал да си тук. 

(Пламен Марков)

TIME

Ticking away the moments that make
  Up a dull day
You fritter and waste the hours
  In an off hand way
Kicking around on a piece of ground
  In your home town
Waiting for someone or something
  To show you the way
Tired of lying in the sunshine
  Staying home to watch the rain
You are young and life is long
  And there is time to kill today
And then one day you find ten
  Years have got behind you
No one told you when to run,
  You missed the starting gun
And you run and you run to catch up
  With the sun, but it's sinking
And racing around to come up
  Behind you again
The sun is the same in the
  Relative way, but you're older
Shorter of breath and one day
  Closer to death
Every year is getting shorter, never
  Seem to find the time
Plans that either come to naught or
  Half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation
  Is the English way
 The time is gone the song is over
  Thought I'd something more to say.  






(Waters)

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели. 
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели. 
И чакаш някого. Но идва ден, 
Когато по пътеки осветени, 
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна. 
И истински все още неживял, 
Денят ти сив отмерва пулс последен. 
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден. 
Към слънцето с пресъхнали очи, 
Съсипан, прежаднял ще се катериш. 
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш, 
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден, 
Когато смърт очите ще затвори. 
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш: 
Живота да избавиш от смъртта 
И времето назад да върнеш! 

Изтича песента като вода! 
Но времето остава нейна стража. 
Дотука спира моята следа, 
А имах толкова много да ви кажа. 

(Петя Дубарова)